* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Еленка думаше:
- Дошъл съм сесто за тебе
от троянска гора зелена
снощи ми хабер дойде
че царската хазна ще мине.
Еленка дума брат си:
- Не мога, бате да дойда,
срам ме е бате, грях ме е,
че съм си трудна-непразна,
не мога пеша да ходя,
белкем ли пушка да нося
и остра сабя френгия.
- Я хайде, сестро, я хайде,
аз ще ти нося сабята,
сабята още пушката.
Като си в балкан отидох,
Еленка си момци нареди
облече дрехи сейменски,
пък по тях сабя френгия.
Ето хазната пристига,
триста души сеймени
и триста бюлюкбашии.
Като ги юнаци видяха,
многа са изпоплашиха,
кои се на дърво покачи,
кои се в шума зарови.
Еленка сама остана
и око и не мигна,
а си на турци думаше:
"Стоите постоите и починете"
Буен е огън наклала,
по едно кафе сварила.
Кафето като изпиха
и си пътя продължиха,
ней се сърце разигра,
извади сабя френгия
и си хазната застигна
че ги до един изкла
и на юнаци повика:
- Кой къде сте при мене елате
да си хазната оберем,
парите да си разделим.
Мъжко й се дете намери,
намери и продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне
като парите делите,
и на мен дял слагайте
че съм три дена чакало
хазната да оберете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020