* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Ай гиди, юнак Диляно,
Стефан кака си думаше:
"Како ма, како, Диляно,
хайде, како, хайде,
с мене, како, да дойдеш,
да идем в гора зелена
при нашата вярна дружина,
царската хазна ще мине
хазната да си посечем
че да си злато наземем!"
Диляна дума на Стефан:
"Стефане, братче, Стефане,
не смея, братче, не мога.
Ще стане осем месеца,
до деветия остава
ни цяла една неделя,
както ми пушка нестривана
и сабята несечена."
Стефан пак как думаше:
"Ма хайде, како, хайде.
На коне ще ги изтрием".
Че стана юнак Диляна,
женски си дрехи съблече,
облече дрехи хаидушки
и гуди калпак юнашки.
И на конче се качиха
и в гората отидоха,
при тяхната вярна дружина,
седнали да ядат, да пият.
Не седя Диляна да яде,
да яде Диляна, да пие.
Най на дружина думаше:
"Яжте дружина и пийте,
и си акъла помнете!"
Де си Диляна издума
и се хазната задала.
Де се надясно обърне
и се наляво засуче
тя си хазната посече.
Мъжка се рожба намери
намери и продумала:
"Вуйчо ле, вуйчо Стефане,
като златото делите,
на мама, вуйчо, два ката,
два ката на мама от златото -
аз бях на мама помощник."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020