|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома спасява хайдушки войвода
Гроздено, моме Гроздено,
и-ху-ху, моме Гроздено!
Била Гроздена войвода
на седемдесет дружина.
Дори ги мома поводи,
барем ги лепо порани -
софийски бели хлябове,
граовски гъсти медове,
дупнишки мазни баници,
витошки вакли овнове.
Па се ожени Гроздена,
остави брате Дамяна.
Дамян е млада войвода,
води ги Дамян, води ги,
води ги до три години,
нищо добив не сдобия,
ни печалба спечелия,
що сдобия със Гроздена
с Дамяна го изгубия.
Турци си турски оратят
Дамяна да си погубят,
невеста да си залюбят.
Дамян турски не отбира,
ни отбира, ни разбира,
она турски отбирала,
отбирала, не думала,
я на Дамяну казуе:
- Дамяне, младе войводе,
дружина турски оратят,
тебека да си погубят
а мене да си залюбят.
Скоро отпраща хабери
до мила сестра Гроздена:
- Ако искаш брат да имаш.
да дойдеш да ме избавиш.
Ярлово, Самоковско; хороводна (Стоин-Самок. 1975, № 606).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|