* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Гроздено, моме Гроздено!
Била Гроздена войвода
на седемдесет дружина,
на седемдесет и седем.
Води ги мома Гроздена,
до осъм-девет години.
Доде ги мома поводи,
барем ги лепо похрани, -
Софийски бели погачи,
Граовски гъсти медове,
Видинско вино цървено,
Загорска люта ракия,
Витошки вакли овнове.
Та се ожени Гроздена,
остави брата Дамяна,
да им е млада войвода.
Води ги Дамян, води ги
до две ми, до три години;
нищо сдобив не сдобиха;
що сдобиха, загубиха.
Турци си турски думаха,
Дамяна младо да губа.
Дамян турски не отбира,
Кръстьо ми младо хайдутче,
оно турски отбирало,
отбирало и думало,
оно Дамяну казуе:
- Дамяне, верен другаре,
море, отпращай хабере
до мила сестра Гроздена;
ка може, сестра да дойде, -
турци си турски думаха,
младо че да те погуба.
И Дамян си го послуша,
та си отпраща хабере
до мила сестра, Гроздена:
- Сестро Гроздено, Гроздено!
Ка можеш, сестро, да дойдеш,
ако искаш брат да имаш;
сега код мене да дойдеш, -
въздумуе се дружина,
младо че да ме погуба!
Гроздена хабер отпраща
до мила брата Дамяна:
- Брайно Дамяне, Дамяне!
Не можем, брайно, да дойдем,
тежка е къща на мене,
мъжко ми дете на ръце,
с друго съм трудна-дебела!
Па Дамян хабер отпраща
до мила сестра Гроздена:
- Сестро Гроздено, Гроздено!
Ка можеш, сестро, да дойдеш,
ак' искаш брата да имаш, -
дружина се въздумуе,
че да ме младо погуба!
Гроздена го послушала,
умила се и оплела,
влезнала хладни зимници,
отвори шарен ковчега,
та се хубаво премени,
се у сегменска премена.
Согледа си я свекърва,
па на Гроздена говори:
- Снахо Гроздено, Гроздено!
Не чудим ти се, Гроздено,
де найде тая премена,
нело се чудим, Гроздено,
де чува тая премена,
кришом от свекърва ти;
та свекърва да не види!
Свекър Гроздени, говори:
- Снахо Гроздено, Гроздено,
гиди хайдучко колено!
Кога те баща тъкмеше,
он си те мого хвалеше:
"Моя Гроздена юнашка, -
лицето й девоячко,
сърцето й баш юнашко!
А тизека си, Гроздено,
била хайдучко колено!
Гроздена нищо не рече,
нел бръкна свилни джебове,
та влашко ноже извади,
та свекър си погубила.
Па си е ошла Гроздена,
къде е мома ходила,
къде е камен метала,
къде е гайтан метала.
Кога е ошла през гори,
засвирила е хайдучки;
ка са а чули дружина,
па са ю селям предали.
Ка си е ошла Гроздена,
па на дружина говори:
- Тако ви Бога, дружино,
соберете кемерьете,
да разделиме печалба.
Послушали а дружина,
собрали ю кемерьете.
Разделила ги Гроздена,
кому два дела, кому три,
на Гроздена до три дела.
Та си станала Гроздена,
забрала брата Дамяна,
та си идоха, идоха
на тие равни дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020