* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Боряна думаше:
- Я, хайде, мари, да идем
на върха на Стара планина,
на хайдушката равнина -
царска ще хазна да мине,
хазната ще си оберем.
- Не мога, братко Стояне,
не мога на път да вървя,
не мога пушка да рамя,
не мога сабя да въртя,
скоро ще малко да имам.
Стоян Боряна пак дума:
- Я, хайде, сестро Боряно,
ние ще ти рамим пушката,
ние ще ти въртим барята,
само да бъдеш с нас,
че ти късмета работи.
Стана Боряна, отиде
на върха на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Стояли и се чакали
три дни ми и три нощи,
ето хазната, че иде,
триста цигани караха,
на хазна е малко момченце,
момче на седем години.
Боряна булка хубава
като се наляво завъртя,
дорде надясно да сключи,
само хазната остала
и си на момче продума:
- Момченце, малко, хубаво,
даваш ли глава за хазна
или хазната за глава?
Момченце малко говори:
- Остави ме, лильо Борянке,
аз съм едно на мама,
едно на мама, на баща.
А тя се мислом размисли:
- Ако момчето остави,
то ще да я изкаже.
И му главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020