* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Имала й мама, гледала й
дур двама сина близнака,
една дъщеря Петканка.
Хранила, отхранила ги,
гледала, отгледала ги.
Иван и Върбан двамата,
тий са с хайдути тръгнали;
ходили, хайдутували
цели ми девет години -
петдесе къщи обрали,
и хората им изклали,
и малките деца у люлките.
Тежка потеря изкарали
да си Върбана уловят.
Върбан на Иван думаше:
- Братко ле, брате Иване,
я иди, братко, я иди
на високите могили,
на широките поляни,
из дълбоките пещери,
че се юнашки провикни
и си хайдушки подсвирни,
дано те чуе, Иване,
нашата сестра Петканка!
Че стана Иван, отиде
на високите баири,
на широките поляни,
из дълбоките пещери,
че се юнашки провикна
и си хайдушки подсвирна.
Де го зачула Петканка,
тя хвърли руба лиушка,
облече руба хайдушка,
преметна пушка бойлия,
приплесна сабя френгия
и на детенце думаше:
- Детенце, мило мамино,
заспало ще те оставя,
заспало да те намеря!
'Ко н' те заспало намеря,
ще ти главата отрежа!
Че стана Петканка, отиде
с нейните братя близнаци...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020