* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, събрана,
хайде, дружина, да идем
на Илин-Пилин планина,
на хайдушката могила,
дето се хайдути сбирали,
царски пътища да вардим;
че ще, дружина, да мине,
царска хазна ще мине
със дванайсете катъри,
тварени все със товари
шиници, жълти жълтици,
със кила кара-грошове!
Че стана Стоян, че стана,
премери, Стоян, премери
петстотин малки разкрачи,
на край разкрача той тури,
той си пръстена, бре, тури,
и до пръстена сабята,
и на момченца думаше:
- Момченца като вълченца,
кой ще се еме, наеме
през пръстен куршум да вкара,
сабя лицето да удари -
той ще да бъде войвода,
войвода, още комита!
Че тий се, холан, изредили
дор седемдесет момченца;
никой си, холан, не можа
през пръстен куршум да прекара,
сабя лицето да удари...
Че стана Стоян, че стана,
че той си у тях отиде
и на сестра си думаше:
- Сестро льо, сестро Дилянке,
хайде, сестро льо, със нази!
Царска се хазна зададе
със дванайсете катъри,
тварени все със товари
шиници, жълти жълтици,
със кила кара-грошове;
ний ще га, холан, бре, хванем,
ще си парите да вземем!
- Стояне, братко Стояне,
не мога, братко, да дойда,
и аз съм жена непразна!
- Мър, хайде, сестро, мър, хайде!
Че стана, холан, Диляна,
разключи пъстри сандъци,
извади герджик премяна,
че се Диляна премени,
препаса сабя френгия,
нареди чифте пищови,
та си с Стояна отиде
на Илин-Пилин планина,
на хайдушката могила...
Премери Диляна, премери
хиляда малки разкрача,
и на край разкрача тя тури,
тя си пръстена, бре, тури,
и до пръстена сабята.
Като Дилянка замери,
през пръстен куршум прекара,
сабя лицето удари.
Че тя им стана войвода,
войвода, още комита.
Дилянка дума дружина:
- Хайде, юнаци, да идем,
царски пътища ще вардим!
Като се, холан, зададе,
царска се хазна зададе
със дванайсете катъри,
тварени все със товари,
шиници, жълти грошове,
със кила кара-грошове,
със тристамина татари;
дружина, като ги видя,
всичките тий замръзнаха,
и се, холан, изплашиха.
Дилянка, жена непразна,
обвзела й сабя френгия;
като га обвзе наляво,
дорде га обърна надясно -
че си Дилянка тя закла
до тристамина татари.
Че ги Дилянка нареди
като на нива снопите,
че ги Дилянка натрупа
като на нива кръстците.
И мъжка рожба добила,
добила и продумала:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
делете, дялба сторете,
на мама два дяла оставете!
Мама татари като колеше,
аз си на мама помагах!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020