* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Дамян са беда бедили
хаджии и чорбаджии.
Назад му ръце вързали.
Майка му подир вървеше
в престилката пари държеше
и се на хазии молеше:
- Хазии и чорбаджии
вземете колкото щете,
само ми Дамян пуснете.
Дамян мама си думаше:
- Мамо ма, стара мамо,
хазийската вяра проклета,
я си назаде повърни
у Милицини да идеш
и на Милица да кажеш.
Милица, мойта годеница,
по-скоро при мен да дойде,
до утре ще ми й вадето,
ще ме причакат да ме обесят.
Дамяновата майчица
у Милицини отиде,
и на Милица думаше:
- Милице Дамянова годенице,
мен ме Дамян проводи,
утре при него да идеш.
Милица нищо не рече,
най си у къщи влезе
разключи пъстри сандъци
заблечи дрехи годенишки,
облечи дрехи юнашки,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
и нареди чифте пищови,
и при Дамяна отиде.
Като у кафене влезе,
всички на крака станали,
черно й кафе заръчали.
Милица дума хазии:
- Хазии и чорбаджии,
мене ми царя заръча
черно кафе да не пия,
а хазийски кърви да пия.
И на Дамяна думаше:
- Не ме ли, Дамяне, познаваш
аз съм твойта Милица.
И му ръцете отвърза и му сабя удаде.
Стоян сабята взема,
дор се надесно обърна, -
всички хазии наложи,
хазии и чорбаджии.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020