* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Богданке думаше:
- Богданке, сестро Богданке,
я хайде, сестро, със нази
горе ми на планината -
царската се е хазна зачула;
я хайде да я изпреварим,
хазнатарите ще убием,
парите ще им вземеме!
- Не мога, бате, да дойда,
ази съм тежка-неволна!
- Я хайде, ама, сестричке,
дето е право нагоре -
на конче ще те водиме,
дето е право надолу -
на ръце ще те носиме!
- Не мога, бате, не мога,
не мога пеша да вървя,
нито на конче да седя!
Богдан се люто разсърди,
че из вратата излезе.
Че го Богданка изгледа
из джамлиите пенджури:
- Байно ле, бате Богдане,
я се наназад повърни
и ме мъничко почакай -
рубата да си облека,
силяха да си запаша...
Че си рубата облече,
че си силяха запаса.
Тръгнали и потеглили.
Вървели, що са вървели,
на планината излезли,
и се хазната задала.
Богданка дума бати си:
- Я бърже, бате, по-бърже,
бърже гората разсечи,
митрец да ми направиш,
ах, че се назад измъкни,
че ти не можеш да мериш -
тебе ти ръце треперят
и ти очите играят!
Ах, че гората разсече,
ах, че се назад измъкна.
Като се Богданка развъртя,
като се обърна наляво,
дорде се обърне надясно,
само хазнатаря остана.
Той си Богданка молеше:
- Богданке, силна, юначна,
не ме, Богданке, убивай;
аз имам жена и деца,
хазната ще ти харижа,
у вас ще ти я докарам!
Тръгнали и потеглили;
вървели, що са вървели,
като са у тях отишли,
като прага прекрачили,
мъжко се дете родило,
в къщи е турски седнало
и на вуйчо си думало:
- Като делиш, вуйчо, хазната,
за тебе туряй един дял,
за мама туряй два дяла -
че ние сме двама ходили
горе ми на планината!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020