* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Борян Борянка думаше:
- Борянке, сестро, Борянке,
зарано рано да раниш
да хвърлиш булска премяна.
Облечи дрехи хайдушки,
препаши сабя тънена,
нарами пушка бойлийка
хранено конче оседлай
с мене сестро да дойдеш
горе ми в Стара планина
на Агликина поляна,
на хайдушкото сборище,
при моята вярна дружина
да идем да им обадим
хазната утре ще тръгне
от Котел стара касаба.
Пътя и ние да завардим
хазната да си оберем
и в Русия да ида
да купя пушки патрони.
Боряна дума бате си:
- Батьо льо, батьо, Боряне,
не мога сега да дойда,
сега съм тежка невренна
не мога конче да яздя
не бива кръв да проливам.
Борян Борянка думаше:
- Ще дойдеш сестро, Борянке,
къде без тебе да ида?
Че стана рано Боряна,
хвърли булска премяна,
облече дрехи хайдушки,
изведе конче хранено
и си кончето оседла
и се на конче покачи.
Вървели колко вървели
до кръстопът стигнали.
Боряна дума батьо си:
- Позапри конче, послушай
на хазна звънци как звънят,
мини отляво на пътя,
а аз отпред ще почакам,
когато турци преминат,
отзад да ги загърмиш;
кога те турци подгонят,
тогава ще ги съсека.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020