* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Била е Грозда войвода
на седемдесет дружина;
доде е била войвода,
добре ги Грозда хранила,
хранила, още поила -
полянски бели погачи,
планински вакли агненца,
Богрофски гъсти медове;
и ги е Грозда поила
ветренско вино червено.
Сети се да ги остави,
остави, да се ожени,
да вземе тоя млад Стоян,
та си другаре остави
по тая гора зелена.
Отка ги Грозда остави,
не можат да се нахранат.
Па се другаре сетили
да търсят Грозда войвода
по села и по градове.
Найдоха Грозда войвода,
па са на Грозда казали:
- Гроздо ле, наша войводо,
както ни беше досега,
ако не бъдеш занапред -
ще ти погубим млад Стоян,
ще бъдеш млада вдовица!
Излезна нойна свекърва,
та на другаре казала:
- Откъде вие дойдохте,
назаде да се върнете!
Я си невеста не пущам,
че ни невеста натегна...
А другари й казали:
- Бабо ле, стара майчице,
ако невеста не пущиш,
ще ти загубим млад Стоян!
Тогай е Грозда казала:
- Мале ле, стара свекърво,
ще ида, мамо, с другаре,
ще ида и ще се върна,
да не загубят млад Стоян -
млада вдовица да бъда...
И пошла Грозда с другаре
през тая гора зелена.
Грозди се дрямка додряма,
на другаре е казала:
- Седнете, мили другаре,
седнете да опчинете
и азе да си подрема!
И другаре са седнали,
и Грозда легна, та заспа.
Кога се Грозда събуди,
на другаре е казала:
- Другаре, мили другаре,
добра съм съня сънила -
през гора иде хазната,
тежко имане караше!
Хайдете вие от лево,
а азе сама от десно!
Ако хазната срещнете,
на мене ще подсвирнете -
азе код вазе да дойда.
Ако я азе пресрещна,
на вазе ще да подсвирна -
сите код мене дойдете!
Те са очили от лево,
а она сама от десно.
Грозда хазната претекла
и на другаре свирнала -
сите са дошли код нея,
та са хазната претекли,
та й парите вземали.
Се било злато жълтици.
Седнали, пари да делят.
Доде са пари делили,
Грозда е рожба добила,
добила мъжко детенце.
А Гроздините другаре
шарени гъжви развили,
мъжко детенце повили.
Като са пари делили,
они и нему дел дали.
Грозда си дете задена.
Като у дома очела,
излезна стара свекърва.
Грозда й тогай казала:
- Да видиш, мамо, да видиш,
що ти жлътици носиме
и мъжко дете у люлка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020