* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Буренки думаше:
- Буряно, сестро Буренке,
много си ме послушвала,
и сега да ме послушаш!
Сега ще ти се помбла
и ти с мене да дойдеш,
царска хазна ще мине,
хазната да бастисаме,
да бастисаме, да уловиме,
да я уловиме, да я разделим!
Бурянка дума Стояну:
- Аз съм те много слушала,
сега не мога те послуша
сега с тебе да дойда!
- Можеш, не можеш, Буряно,
Буряно, сестро, ще дойдеш!
Нямала какво да стори,
ами влезе в тъмни яхъри,
извади конче хранено,
обидла конче, обюзда,
че влезе горе във къщи
че се хубаво премени
със сини сукна алени,
преметна пушка бойлия,
запаса сабя френгия,
натъкми чифте пищови.
И си кончето поведе,
отвън го порти извади,
извади и го възседна.
И се Буряна прекръсти,
през сред чаршия премина
и накрай село излези.
И си юнаци събрала,
събрала и ги повела
и ги у гора завела.
Като ги у гора заведе,
заведе и ги нареди
под всяко дърво и юнак,
сред пъти седи Бурянка,
сред път си Бурянка ходеше,
врану си конче водеше.
Отдолу си е хазна задала
с деветдесет катъри,
с деветдесет татари.
Като Бурянка видяха,
един си други думаха:
- Дружина, вярна, сговорна,
я си катъри поспрете,
спрете и спруспаете!
Ей дей Бурянка излезна,
до тук ни е било живота.
Като са татари спряли,
спряли и па заседяли,
Бурянка одалеч викаше:
- Татари и хазнатари,
не си хазната спирайте!
Назад ви й пътя заключен
с мойта войска голяма.
Напред ви й пътя отворен,
карайте и побързайте,
че чакам да се не май!
И татари покарват
и отдалеч й се покланват,
от близо скути целуват.
Бурянка не ги й гледала.
Те на Бурянка думаха:
- Халал струваме хазната,
хазната със се катъри!
Бурянка не ги слушала,
ни им молбата приела.
Като се наляво обърна,
дур се надесно възвърна
и ги Бурянка потреби;
и им катъри поведе,
в честа ги гора заведе.
И си войската прибрала
и седна дялба да дели.
Там дет' си дялба захвана,
и я мъки хванаха,
и на брата си думаше:
- Стояне, братко, Стояне,
я си дялбата поспрете
аз навън ще да излеза
тежки ме мъки хванаха!
Като си дялбата запряха,
и тя на навън излезе,
мина се ни малко, ни много,
с мъжко се дете завърна.
И си й детето сложила
и седна дялба да дели.
О чудом чудо голямо,
и детенцито продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
като хазната делите,
и на мене дял да дадете -
с мойта го чест доловихме!
На всеки юнак по калпак,
пък на Бурянка до двата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020