* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Ходила Гроздена, шетала
до осем, девет години
никъде я село не харесало,
никъде я момче не харесало.
Заминала Гроздена през,
през село пусто Берово.
Там я село харесало,
там я момче бендисало.
Седела до три години,
родило се мъжко дете.
Поръчал и брат и Стоян
що чини Гроздена да чини,
да дойде да ни побиде войвода,
що имаме загуба я камо ле да спечелиме,
ако не ни побиде войвода
до осем, девет години поне
до три месеци.
Ка чу Гроздена, ка разбра
ни стояла, ни чакала.
Влегнала в земници,
изчешала враня коня.
Облякла мъжко рухо,
наметнала тънка пушка,
запашала остра сабя
да си вяна враня коня.
Свекърва на Гроздена говори:
- Гроздено, млада хо,
бърже да идеш, бърже да се върнеш
да ти дете не заплаче,
да те свекър не дознае,
да се Петре не кара.
Слънце я зашло на свекърви равни двори,
слънце я огряло на светигорски манастир.
Там е нашла сите, сите
голи, боси, гладни, жадни.
Та си заведе Гроздена хайдутка,
та си седеле гроздена до три години.
Сите ги е наяла и напила
и печелили до три казана жълтици
и тогай се Гроздена върнала
в свекървини равни двори.
Слънце я зашло в светигорски манастири,
слънце я огрело на свекървини равни двори.
в село пусто берово.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020