* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Бояни думаше:
- Сестро Бояно, Бояно,
стана девета година,
откак сме си забравиле
майчин и бащин занаят.
Я хайде, сестро, да идем,
да идем във планината.
Бояна дума Богдану:
- Бае Богдане, Богдане,
като ме питаш, да кажа,
срам ме е, бае, от хора,
а пък от Бога грехота,
че съм си тежка-дебела,
па ще се, бае, провикним:
- Селяне, селски кметове,
тлъсти агнета колете,
червено вино точете,
бели хлябове печете,
па ги нагоре изнесте,
нагоре във планината,
че щом се върна назаде,
дете ще в майка да писне!
Отишли в равно Загоре,
на моми шапки вземали,
а на булки шамиите,
па си се назад върнали,
та са си у тях отишли
и детето се добило.
Дете на майка думаше:
- Стани ме, мале, окъпи,
хубаво в люлка нагоди,
да расна и да порасна,
да взема царю царството,
а па на бана банството. -
Дете на вуйчо думаше:
- Хубава дялба делете,
и мене дял да дадете,
че майка ми е със мене
бой била и обирала,
на моми шапки вземала,
а на булки шамиите.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020