* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Замръкна Стоян, замръкна
на връх на Стара планина,
на хайдушката планина,
дето хайдути плендуват,
ала го било страх да седне,
да седне, че ще задреме,
па ще му стадо откарат
през Тунджа река дълбока,
през Марица река широка.
Па ми е Стоян задремал
И са му стадо откраднали.
Като се сепна, Стоян събуди,
стадо му отвъд Тунджа минало,
па ми се Стоян провикна:
- Ела ми, ела рогошо,
ела ми стадото преведи
през Тунджа река дълбока,
през Марица река широка,
ако ми стадо преведеш
рогата ще ти позлатя,
вълната ще ти посребря,
вълната ще ти обнижа
със ситен дребен маргарит
замръкна Стоян, замръкна
на връх на Стара планина,
дето хайдути плендуват,
с петстотин дребни шилета
и триста вакли овнета.
Не стоя миром млад Стоян
наклади силни огньове,
засвири с тънки цафари,
цафари се чуват далеко,
огньове светят широко,
че ми го хайдути зачули,
право при Стояна отишли,
опак му ръце вързали,
и му краката стегнали,
и му уловили овне маторче,
и са го на синии огньове разтурили.
Стоян им се тихо помоли:
- Я ми краката стегнете,
па ми ръцете отпуснете,
и ми дайте тънки цафари,
да ви засвиря, засвиря
на ляво коляно на турци.
На дясно коляно на българи.
Че му краката стегнали
и му ръцете отпуснали,
па му дали тънки цафари.
Засвири Стоян, засвири
на ляво коляно на турци,
на дясно коляно на българи
като свири и говори:
- Я ела сестро Маринке.
Мене ме хайдути уловиха
на връх на Стара планина
на хайдушката равнина.
Маринка си с другарки
от седянка излизаше,
като Стояна зачула,
па си в къщи отиде,
съблече дрехи момински,
облече дрехи юнашки,
запаса сабя френгия,
закачи пушка бойлия,
па взела на снаха си прошката.
Че извади конче хранено,
хранено, вън не водено,
че препаса седло мешинено
и се на конче възкачи.
И си на конче думаше:
- Хайде конче хранено,
хранено, вън не водено.
И си при Стоян отиде,
на хайдути думаше:
Добър вечер дружина,
откога аз ви търся,
не мога да ви намеря.
Другари, вярна дружина,
туй съм аз спечелил
на ви тез пари разделете.
Като си пари деляха
Маринка сабля извади,
па се надясно завъртя
дор се наляво обърна
само Стоян остана
с петстотин дребни шилета
и триста вакли овнета
и хайдут главатаря.
Па си от конче слезна,
че си измъкна сабля френгия
и си го краката задрала,
и го на мех одрала,
и го на кол нанизала,
и му очи извадила,
та ги на клечки набола
и ги зад ухо забола,
па си на Стоян краката отвърза
и си шилета изкараха
къмто тяхното си село,
като си през село вървяха,
всеки се чудеше и маеше:
- Де се е чуло-видяло,
сред-зима черни череши.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020