* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Отдолу иде млад Стоян
млад Стоян млад войвода,
гледайте да гледаме
и той на конак ще иде
и в сестрини си отиде,
че се на порта възпря
почука още, похлопа.
- Како льо, како Богдана.
Излез ми порти отвори,
и ми кончето поеми,
поеми то го разводи.
Че излезла кака му,
поела му кончето.
Стоян на кака си дума:
- Како льо, како Богдано.
Молба ще ти са помоля,
много си ме пъти слушала
и пак ще ме послушаш.
Царска съй хазна задала.
Хайде хазнъта ше си изпривариме
с пари да се набаиме.
Богдана дума Стояна:
- Стояне, братко Стояне,
много съм ти пътя слушала,
ама сега не моя те послуша.
Я съм трудна-непразна,
не моя пушка да меря,
не моя сабя да въртя.
Че стана пак Богдана,
хвърлила й женска премяна,
облякла й руба юнашка,
преплещи пушка бойлика
и натъкна чифтя пищове,
че са със Стояна поведоха,
да си хазната изпреварят.
Кат си хазна изпреваряфа
доде се надясно извърти
всичките изклаха
и са с пари набавяфа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020