* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Откак се Стоян подигна
и сестра му млада Иринка,
ето ми девет години
до царя хазна не стигна.
На десетата година
Стоян се болен разболя.
Стоян Иринки думаше:
- Иринке, сестро Иринке,
често ми вода подавай,
често на път излягвай,
царска ще хазна да мине,
хазната да бастисаме.
Иринка дума байни си:
- Байне ле, батьо Стояне,
вчера й хазната минала,
я вчера, батьо, по пладне.
Триста я власи караха,
малко я момче водеше,
мънинко момче латинче,
на рамо пушка сребърна.
Като ме власи видяха,
от далеч ми се кланяха,
от близо ми се молеха:
Прости ни, Иринке, хазната!
И аз им я, байне, харизах!
Стоян Иринки думаше:
- Иринке, сестро Иринке,
аз днес, Иринке, ще умра
утре ще тръгнеш да просиш
със едно блюдо просешко!
И Иринка се разсърди,
че й станала Иринка,
че се хубава премени
все със юнашка премяна:
запаса силяф сребърен,
задигна пушка бойлия,
приплесна сабя френгия,
възседна конче хранено,
че си хазната настигна.
Малко я момче вардеше,
мъничко момче латинче,
турски й на хазна седнало,
на рамо пушка сребърна.
Триста е власи изклала
и на латинче думаше:
- Мънинко момче латинче,
даваш ли хазна за глава,
или пък глава за хазна?
Латинче дума Иринки:
- Аз давам глава за хазна,
не давам хазна за глава.
Малко е момче убила,
хазната й назад върнала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020