* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Откак се Стоян подигна
сестра му бяла Ирина,
до царя хазна не ходи.
Че се разболя млад Стоян.
Стоян Ирино думаше:
- Често ми вода подавай,
често на друма поглеждай -
царска ще хазна да мине,
хазната да не замине.
Ирина байни думаше:
- Тя мина, байне, хазната,
вчера й по пладне минала,
триста я власи караха.
Като ме, байне, видяха,
отдалеч ми се молеха,
от близа скута целуват:
Иринке, сестра да ни си,
Иринке, братя да сме ти,
съде ни прости хазната.
Стоян Иринки думаше:
- Днеска да умра, Иринке,
утре ще тръгнеш да просиш.
И Иринка й жалба дожаля,
че влезе в тъмна горница;
с мъжка се руба облече,
запаса силяф сребърен,
нареди чифте пищои,
приплесна сабя френгия,
порами пушка бойлия,
възседна конче хранено,
че си хазната достигна
в Тимотий село голямо,
в тимотийскики чаири.
Като я власи видяха,
прави й на крака станаха.
Мънинко момче латинче,
турски на хазна седеше,
сребърна пушка държеше.
Иринка дума на момче:
- Мънинко момче латинче,
даваш ли пушка за глава,
или главата за пушка?
Мънинко момче латинче:
- Аз давам глава за пушка,
ама си пушка не давам.
Доде момче издума,
тя му главата отхвърли.
Назад хазната върнала,
от далеч байни викаше:
- Байне ле, батьо Стояне,
бърже хазната посрещни,
посрещни и я стоваряй.
Тамън хазната стоварят,
и йева потеря де иде;
че си Стояна хванаха,
че го в тъмница запряха.
Седя година, седя две,
седя девет години;
че се Иринка чудеше
как да извади брата си.
Че се чаушин писала.
Облече дрехи чаушки,
затъкна перо чаушко,
запаса селяф сребърен,
нареди чифте пищови,
приплесна сабя френгия,
порами пушка бойлия,
възседна конче хранено,
че си в Тимотий отиде,
в тимотийска тъмница.
На тъмничари думаше:
- Тук има влъхва запряна.
Мене ме царя проводи,
зарана ще го обесим,
зарана рано пред слънце.
И те Стояна пуснаха.
Като Стояна пуснаха,
Иринка слезе от коня,
че му ръцете притегна
и го с камшика биеше,
че го пред коня караше.
Като Тимотий излезе,
Иринка слезе от коня
и на Стояна думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
може ли да ме познаеш,
я мене, я кончето си?
Стоян Иринки думаше:
- Неможах да те позная,
ни тебе, ни кончето си.
Че се живи хванали,
и се мъртви пуснали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020