* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Откак се Стоян повдигна
с сестра си бяла Ирина,
до царя хазна не ходи,
до царя и до везиря.
Че се разболя млад Стоян
зле болен Стоян, ще умре.
Стоян Иринки думаше:
- Ирино, сестро, Ирино,
често ми вода подавай,
често на друма поглеждай, -
царска ще хазна да мине,
да мине, да не замине!
Иринка дума байни си:
- Байно ле, бачо Стояне,
хазната, бачо, замина
вчера, байно ле, по пладня, -
триста я власи караха,
малко я момче водеше,
мъничко момче латинче!
Стоян Ирино думаше:
- Ирино, сестро, Ирино,
днеска, Ирино, да умра,
утре ще тръгнеш да просиш
със една торба струнена. -
Иринка й жалба дожаля,
че влезе в темни горници,
че се юнашки премени, -
облече руба юнашка,
запаса силяф сребърен,
нареди алтън пищови,
приплесна сабя френгия,
порами пушка бойлия,
възседна конче хранено,
че си хазната достигна
в Тимотий село голямо,
в Тимотийските чаири,
там си конете пасяха,
по малко хлебец ядяха.
Мънинко момче латинче
турски на хазна седеше,
сребърна пушка държеше.
Иринка момче думаше:
- Мъничко момче латинче
даваш ли пушка за глава,
или главата-за пушка? -
Мънинко момче латинче
то на Иринка думаше:
- Аз давам глава за пушка,
че си пушката не давам. -
Че се завъртя Ирина,
ка се надясно завъртя,
дур се наляво обърне,
триста си власи поломи,
поломи, та ги погуби,
и мъничко момче латинче;
назакь хазната върнала.
Кат си у тях отиваше,
отдалеч вика байни си:
- Байно ле, баю Стояне,
ставай, хазната посрещни,
посрещни и я стовари,
да ме потеря не стигне!
Тамън хазната стоварят
ева потеря до иде.
Че си Стояна хванаха,
опет му ръце вързаха,
в Тимотий ще го закарат,
в Тимотийската тъмница.
Че стоя девекь години -
нито си пущат Стояна,
нито си Стоян умира.
Че се Иринка чудеше
как да извади брата си
от Тимотийската тъмница?
Тя се й чаушин писала,
облече руба чаушка,
наложи калпак чаушки,
затъкна перо чаушко,
възседна конче хранено,
че на Тимотий отиде
в Тимотий село голямо.
Тимотий хоро играе,
тимотийските хаджии,
те всред хорото седяха,
печено агне ядяха,
червено вино пиеха.
Като чауша видяха,
сете му на крак станаха,
сете селям дадоха.
Един му конче поема,
други му чубук подава,
трети му каве вареше;
чауш от конче не слазя,
нито им чибук поема,
нито им пие кавето,
на чорбаджии думаше:
- Тимотийски чорбаджии,
мене ме царя проводи,
тук има влъхва запряна,
ето ми девекь години;
влъхвата да ми пуснете,
зарана ще го обесят,
зарана рано пред слънце! -
Тимотийски чорбаджии,
те на Иванча думаха:
- Иванчо, тъмничарино,
скоро тъмница отвори,
та си влъхвата извади. -
Иванчо грабна ключове,
отключи темна нъмница,
че си Стояна изведе,
опет му ръце вързани.
Чауш от конче присегна,
че му ръцетя пристегна,
че го пред коня караше
и го със бича биеше.
Че си й Иринка вървяла,
и си Стояна карала
до росно буйно ливаге,
там си кончето отседна,
Стояну ръце отвърза
и на Стояна думаше:
- Байно ле, бакю Стояне,
може ли да ме познаеш,
я мене, я кончето си? -
Стоян Иринки думаше:
- Иринке, сестро, Иринке,
не можах да те позная,
ни тебе, ни кончето си! -
Че са се живи хванали,
че са се мъртви пуснали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020