* * *

Мома спасява хайдушки войвода

- Гроздо ле, мома хубава,
много ти здраве от брат ти,
от брат ти, Гроздо, Дамяна!
Да идеш, Гроздо, да идеш,
да си го, Гроздю, посрещнеш.
Лоша го й среща срещнала,
откак е в гора излезал,
се осем-девет години,
нищо не си е сдобило,
що си е време губило.
Облечи, Гроздо, фистанче
и срещнатото кафтанче,
Облечи рухо другишко,
що си го другош носила,
на другишките времена,
на размирните години.
Хванала конче хранено
през тия равни дворове,
па е излезла из тия,
из тия мали вратици,
да я не видят нейните,
нейните двете етърви,
та е отишла във гора,
във гора, Грозда, зелена,
на широката падина,
код хапарамийски кладенци,
прод тая сенка дебела,
при тая вода студена.
Вързала конче за букя,
ела ти брат и Дамянчо.
Грозда на Дамян говори:
- Брате ле, брате Дамяне,
аз съм си чула, разбрала,
че ще замине мерия,
мерия, царска вергия,
четиридесе товаре
и седем души татари.
Вързала Грозда дервене
и тия тесни клисури.
Задала си се мерия
с четиридесе товаре
и седем души татари.
Помъкна Грозда саблето,
та се обърна налево,
налево, Грозда, надесно.
Посекла си е татари,
освои царско имане.
Седнаха пари да делят.
Дето е Грозда седела,
мъжко е дете сдобила
и нему дел е турила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020