* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Свекър Кайдана прекори:
- Снахо, Кайдано, Кайдано,
кога за тебе ойдохме,
сам те баща ти похвали,
че си мома хубава,
хубава мома, левенка,
на хайдутите войвода,
сама татари посрещаш,
сама ги, снахо, изпращаш.
Сега татари дойдоха
под село у ливадите.
Можеш, ка можеш, Кайдано,
татари назад да върнеш,
у село да не увлазат,
нашто е село големо,
нашта е челяд хубава,
много кье роби да вземат. -
Кайдана нищо не рече,
съблече дрехи свилени,
облече дрехи хайдучки,
препаса сабя френгия
и се на конче покачи,
право под село отиде,
под село у ливадите.
Тамън татари седнали,
седнали да си починат.
Кайдана нищо не рече,
право си натам минала,
като се назад върнала,
сите татари изклала.
Едно татарче остана,
она го хвана за ръка,
та да го дома заведе,
та да й бави децата.
Татарче дума Кайдана:
- Койдано, млада невесто,
та азе не съм татарче,
нало сам бело българче.
През нас татари минаха,
Мене ме младо вземаха. -
Кайдана пусна татарче,
та да си дома отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020