* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Грозю Гроздано думаше:
- Сестро Гроздано, Грозданке,
яла ми, сестро, помогни -
царската хазна жа мине,
хазната да бастисаме,
парите да хи вземеме.
Гроздана Грозю думаше:
- Не мога, брайно, да дойда -
мъжко ми дете проклето,
кой жи ми гледа дитето?
Грозданината свекърва,
тя на Гроздана думаше:
- Снахо Гроздано, Грозданке,
мър иди, снахо, мър иди,
иди, снахо, помогни му -
братец е еднъж на света,
аз жи ти гледам дитето.
Та я Грозданка станала,
свалила дрехи булкински,
облякла дрехи юнашки,
та си със Грозя тръгнала.
Вървяли, що са вървяли,
минали гора зелена,
стигнали поле широко.
Във поле - дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Грозю Гроздано думаше:
- Да седнем, сестро, да седнем,
да седнем да си починем,
студена вода да пием,
да легна, малко да поспа.
Га се хазната зададе,
ти да ме, сестро, събудиш.
Легнал е Грозю, заспал е.
Тамън га сладко е заспал,
задала се е хазната.
Гроздана Грозя не вдигна,
ми стана, та се развъртя
наляво, още надясно,
че ги Гроздана наложи
като на чакъм ръкойки,
като на нива снопито,
па седна да си почине.
Тогаз са Грозю събуди
и на Гроздана продума:
- Сестро Гроздано, Грозданке,
мър га си, сестро, жънала,
оти ме не си вдигнала
снопито да ти събирам,
на кръстци да го направя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020