|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома спасява хайдушки войвода
Боряно, млада, море, войводо, леле!
Дек се е чуло-видело
мома войвода да бъде,
както е мома Боряна
девет години ходила
със млади момци войвода.
Десета годин се годи
за Мирчо млада войвода,
харизале й войводи
до девет реда рупове,
десета бела премена.
Купи й Мирчо, купи й,
купи й хурка сребрена
със добро златно вретено,
бела коприна да преде,
тънки дарове да прави,
войводи да си дарува.
Долна Василица,
Седе Боряна та преде,
как е седела та прела,
на Боряна хабер пристигна -
Мирчо го турци хванали.
Че стана мома Боряна,
захвърли хурка сребрена,
облече мъжка премена,
запаса сабля френгия,
преметна пушка мартинка,
стана Боряна, отиде
на тия друми, раздруми
дето са турци минали.
Отдалеч им се поклони,
отблизо им селям даде,
дорде се турци усетат
Боряна турци разбила,
Мирчо от вериги отвърза.
Долна Василица, Ихтиманско; трапезна (Стоин-Самок. 1975, № 294
- "Боряна войвода").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|