|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома спасява хайдушки войвода
Била е Грозда, била е,
били е Грозда войвода
на седемдесет хайдуци,
на седемдесет и седем.
Дорде ги Грозда поводи,
барем ги лепо похрани -
полянски бели погачи,
граовски тънки баници,
видинско вино червено,
солунска върла ракия,
витевски вакли овнове.
Води ги Грозда, що води,
води ги девет години,
па ги на брата предаде.
Води ги брат й, що води,
тъкмо ми до три години,
отведе ги в гора зелена,
нито ми бели погачи,
нито ми тънки баници,
нито ми вино червено,
нито ми люта ракия,
нито ми вакли овнове.
Хайдути хабер пращая,
хабер за хабер пращая,
да дойде Грозда, да дойде.
Грозда им ответ връщаше:
"Не може Грозда да дойде,
мъжко ю дете на ръце!"
Дивотино, Пернишко (СбНУ 49/1958, № 78 - "Грозда войвода").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|