* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Гроздено ле, Гроздено,
Гроздено, млада хо!
Ходила Грозда, шетала
девет години с хайдуте,
веке и се додеяло
от ходене, от шетане,
та станала, та бегала,
та ойде в село Берово.
Там се Грозда оженила,
та сдобила мъжко дете.
Наричали са хайдуте:
- Що чини Грозда, да чини,
нека дойде да я видим,
да я видим, да ни види! -
Ка е дочула Гроздена,
Гроздена, млада хайдутка,
на свекърва си говори:
- Мале ле, стара свекърво,
нещо молба кье се моля,
дали молба кье помине,
беки кавга не се чини!
Наръчали са, мале, хайдуте
да ида мале, да и вида,
да и вида, да ме видат.
Отка сам, мале, бегала,
нищо сдобив не са сдобили,
що сдобили, загубили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020