* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Де се бе чуло-видяло
мома войводско да прави.
Борянке млада невяста
тя си войводство правеше
войводство и базиргянско
във ная гора зелена
със седем осем юнака.
Тамо се с Мирча найдаха,
найдаха и загалиха,
и дарба си се дариха.
Тя нему тънки ръкаве,
той нехи борми сребърни,
та че хи Мирчо откупи,
до девет оки коприна
и едно златно вретенце и
друга златна хурчица.
Та че й Мирчо поръча:
- Преди, Борянке, напреди,
напреди тънки дарове,
юлдаше да отдариме.
Я ще да ида, Борянке,
во ная гора зелена,
малко войводство да сторя.
Че ми са Мирча хванали,
хванали още вързали,
на врат му синджир турили
на ноги тежки букаи.
Че среща Мирчо, че среща
дор едно младо търговче.
Мирчо търговче думаше:
- Търговче младо търговче,
Борянки здраве да носиш,
че ми са Мирча хванали,
хванали още вързали.
Търговче в село отиде
и на Борянки думаше:
- Борянке младо невясто,
имаш ли хабер, ил нямаш,
че ми са Мирчо хванали?
Стана Борянка събера
нехни дружини кардашки
че ги Борянка премени
с бостанджийска премяна
и тя се сама премени
с баш бостанджийска премяна,
че ми в гората отиде.
Га я видяха аяне
всички хи диван станаха
селям ги чапраз обвзеха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020