* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Богданке думаше:
- Богданке, сестро по-малка,
се си ми, сестро, помагала
и сега да ми помогнеш.
Турска се й хазна задала,
да дойдеш да я срещнеме
на пътя на кръстопътя.
- Не мога, братко, да дойда,
че съм сега усепа усепена,
усепена, братко, непразна.
Не мога пеша да вървя,
че ми краката умаляват.
Не мога куршум да меря,
че ми очите играят.
Не мога сабя да въртя,
че ми ръцете умаляват.
На пътя ще си добия
на вас бела ще сторя,
на мене тежки кахъри.
Пак и са Богдан помоли:
- Дето не можеш, сестро, да вървиш,
на ръце ще те носиме.
И Богдана го послуша,
хвърли дрехи булчински,
облече дрехи юнашки,
юнашки дрехи хайдушки.
Запаса сабя френгия,
наметна пушка бойлия
със дружина отиде
на пътя на кръстопътя.
Хазната се е задала
с много души сеймени
и те като ги видяли,
всички се разбягали.
Сама Богдана остана,
и се от пътя отбила,
и хазната си минала.
Богдана й се сърце късаше,
извади сабя френгия,
тропничком хазна стигнала,
и се налево завъртя;
дор се надясно обърна,
половината ги изсякла
и половината от страх избягали,
хазната си оставили.
Богдана се ясно провикна:
- Богдане, братко Богдане,
по-скоро, братко, да дойдеш,
да си хазната приберем.
Дорде Богдана издума,
мъжка се рожба добила,
добила и продумала:
- Вуйчо ле, вуйчо Богдане,
като хазната делите,
на всичките по един дял,
на майка ми два дяла
и на мене един.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020