* * *

Мома спасява хайдушки войвода

- Гроздо ле, Гроздо невясто,
много ти здраве от брат ти,
от брат ти, Гроздо, отделен, -
лоша го срещка срещнала,
не може кяр да добие!
Надени, Гроздо, рухото,
рухото, Гроздо, другошно,
каквото на теб приляга,
опаши чифте паласки,
запаши чифте пищоли,
закачи сабя френгия,
нарами пушка шарена!
Мини си поле широко,
влезни си в тясно дервене,
завръзи тесни клисури, -
ще мине царска мирия
с петдесе души татари!
Грозда невяста продума:
- Не мога, братко, да ходя,
мъжко съм дете тегняла,
мъжко съм дете детина!
Надяна Грозда рухото,
рухото, Грозда, другошно,
опаса чифте паласки,
запаса чифте пищоли,
закачи сабя френгия,
нарами пушка шарена.
Излязла Грозда невяста
през това поле широко,
през тези села големи,
излязло малко, голямо
Грозда невяста да гледа, -
как се е Грозда шатала.
Влязла си в тясно дервене,
завръзла тесни клисури.
Престигна царска мирия
със четирдесе товара,
с петдесе души татари.
Гроздина пушка пукнала,
седмина в'еднъж удари,
седмина в'еднъж паднали.
Извади Грозна невяста,
извади сабя френгия,
изсяка черни татари,
та отне царска мирия -
със четирдесе товара,
с петдесе души татари.
Съблече Грозда рухото,
рухото, Грозда, другошно,
мъжко е дете родила,
родила и го повила.
Брат й Демян се върна,
Грозда му вели, говори:
- Демяне, братко Демяне,
сестрина пушка глас даде,
седмина в'еднъж удари,
седмина в'еднъж паднаха!
Сянямо дял съм турила,
и тому, що съм родила,
и нему съм остала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020