* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Собера Иван, собера,
дор седемдесет юнака,
та че ги Иван поведе
във ная гора зелена.
Цялото лято ходиха
низ ная гора зелена
нищо добив не добива,
нито глава загубива.
Иван дружина говорят:
- Иване, наша войводо,
цяло лято одифме,
нищо добив не добихме,
на мишан ще те туриме,
със куршум ще те ударим. -
Иван дружина говори:
- Дружино, вярна, сговорна,
цяло ме лято чакахте,
още ме малко чакайте.
Я имам сестра Богданка,
тя беше страшна войвода,
ще пода да я помоля
три дена със нас да дойде,
нами войвода да стане,
белки си добив добием. -
И стана Иван отиде
у сестрини си Богдани
вънка на дори повика.
Сестра му вънка излезе
и на Ивана думаше:
- Добре ми дойде, брате ле! -
И му възглавка турила
и на Ивана сложила -
вечеряли ми вечеря.
Иван Богданки думаше:
- Сестро льо, сестро Богданке,
я не съм дошъл за гозба,
ам ти съм дошъл за молба -
молба да ти се помоля,
три деня със нас да дойдеш,
нами войвода да станеш. -
Я Богданка му думаше:
- Не мога, брате, не мога,
не мога, брате, да дойда.
Кога бях мома лефтера,
тогава бях, брате, войвода.
Сега се, брате, ожениф,
мъжко ми дете във ръце
и друго лежи на сърце.
Не мога, брате, не мога
тежко джопане да нося. -
Я дай си, сестро, ръката,
ръката да ти целуна,
че га се назад повърна,
моята вярна дружина
мене на мишан ще турят,
със куршум ще ме ударят. -
Я Богданки се наяди,
яд наяди, жал нажали,
остаи мъжко детенце,
опъна сакма чешири,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
че със Ивана отиде
във ная гора зелена,
сама се телал провикна:
- Дружино верна сговорна,
де да сте, пре мен елате! -
Кат я дружина зачула,
всички при нея отишли.
- Дружино вярна сговорна,
бре, кой се може наети
едно да агне откраде
от бегличката сюрия? -
Никой се не е наело,
наел се Иван войвода,
откраде агне хранено,
та че го Иван заколя,
заколя и го опече,
та са закуска сторили
и станали та тръгнали
във ная гора зелена,
на Ерин-Перин планина,
на високата могила.
Де се задала, задала
Керима бяла кадъна
със триста добри юнака,
с девет братя с маждрака,
с девет зелени байрака,
със три кочии сребърни,
тварени жълти жълтици.
Кат ги дружина съгледа,
всичките са разбягали
във ная гора зелена.
Само Богдана остана,
та си премена свалила,
та се просяче направи,
та взела торба просячка,
срещу потера излезе,
от далек им се молеше,
близо им селям даваше:
- Керимо, бяло кадъно,
да ми харижеш, Керимо,
чулена торба жълтици. -
Я Керима и говори:
- Богданке, страшна войводо,
доскоро беше чуена,
чуена страшна войвода,
ся скоро стана просяче.
Да би Керима давала
кат на Богданки жълтици,
не би Керима ходила
със триста добри юнака,
със девет братя с маждрака,
с девет зелени байрака
и с три кочии сребърни. -
Я Богданки се наяди,
яд наяди, жал нажали,
извади сабя френгия,
че са Богданка развъртя,
всички Богданка кайдиса,
кайдиса та ги погуби,
че са Богданка провикна:
- Дружина вярна сговорна,
де да сте тука елате,
парите да си вземете,
кой колко може да носи
и си ме мен споминайте,
каква съм страшна войвода.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020