* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Тебе ли се даде, Еленке девойко,
дервен да ми вардиш, Еленке ле моме,
и стража да пазиш;
кога заминуват,
бре, царските хазни,
Султан-Муратови,
хазни да преземеш,
чавуши да избиеш,
богатството да вземеш,
на момци да платиш -
що ги си водила
до три ми години
без никаква кяра!
Твои млади момци
без дрехи останаха,
доде хазни минат.
Кога се подали
царските, бре, хазни,
а ти момци думаш
пушки да си пълнят,
на пътя да вардят,
чавуши да убият,
богатството да вземат.
Кога на чавуши
с пушки гръмнали,
никой се не убил
от царски чавуши!
А царски чавуши
три момци убили...
А тебе тогаз се
жалба нажалило
за твойте юнаци,
та си извадила,
тънката си сабля,
и си погубила
всичките чавуши,
та ми си обвзела
царските, бре, хазни,
на царя Мурата,
и си на юнаци
хазни разделила -
кому една шапка,
на кого две шапки,
тебе останали
до три цели хазни!
И т'ва ти не стигна,
ами си срещнала
боснянския керван,
та им си убила
млади ясакчия,
та си, бре, обрала,
боснянски търговци!
Те не те познали,
че си ти девойка,
ами ти говорят:
- Млада ле войводо
и български юнако,
девет си години
с хайдути ходила
и войвода била!
Теб не са надвили,
нито са ти камък,
други надхвърлили,
нито надскачали.
Всички се чудеха
на твойто юнаштво
и на твоята сила,
дето я, бре, няма,
по всичката земля!
Еленке ле моме,
млада ми войводо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020