* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Де се е чуло-видяло,
мома планина да варди,
като Боянка войвода -
сама планина да варди,
със триста млади юнаци!
Юнаци думат Боянки:
- Бояно, млада войводо!
Сеганак как си вардиме,
доро три ми, мари, месеци,
от нийде кяра нямаме.
Хайде ни, мари, разпрати
от дето ни си събрала.
А Боянка им думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Снощи си легнах, та заспах,
и си съм сън сънувала -
царска ще хазна да мине,
със триста млади топчии,
петстотин все еничери;
хазната да си превземем,
имане да си наземем!
Юнаци думат Боянки:
- Бояно, млада войводо!
Като са много топчии,
как ще си хазна отнемем?
А Бояна им думаше:
- С обмама ще ги подмамим,
хазната ще си превземем.
Тамън си това издума,
ей че хазната се зададе,
Боянка си се провикна:
- Кой де е, място да хваща!
Сама пред хазна отиде
и на султана думаше:
- Султано, млада султано!
Я ми подари юнаци
по шепа жълти жълтици
и по два кара-грошове,
и по три дребни дуката!
Султана дума Боянки:
- От тук се махни, Бояно,
Бояно, влашка циганко!
Че за туй ли съм тръгнала
с триста млади топчии,
с петстотин все еничере,
юнаци да ти подаря
по шепа жълти жълтици,
и по два кара-грошове,
и по три дребни дуката?
Боянка си се разсърди
и на дружина кимнала.
А тям им се е сякало,
че им е рекла Боянка:
- Кой де, йе в гора да бяга!
Тогаз си сабя извади,
та сече млади топчии,
петстотин все еничере.
Сама султана остана
и на Боянка думаше:
- Сестра да ми си, Боянке!
Току ме жива остави!
Тя й очите извъртя,
още й много наръча:
- Върни се, млада султано,
много си здраве занеси
на царя и на везиря -
по-много аскер да пратят:
тук йе Боянка войвода!
Та че са виком провикна:
- Де сте, юнаци, дойдете,
кой колко може да вдигне!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020