* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдано, юнак войвода!
Ти нашироко гледаше,
и надалеко видеше -
за седемдесет дружина!
Богдана рипна на крака,
запаса сабя френгия,
па събра верна дружина
и на юнаци думаше:
- Дружино, верна, сговорна!
Хайде да идем на Троян,
тежка ще хазна да мине.
Кога са биле на Троян,
дружина и се уплаши,
скокнала, та побегнала;
сама Богдана остана,
Богдана юнак войвода!
Засече тесна клисура,
па викна и се провикна:
- Нема ли нийде някого? -
А татари си идеха
през тая темна клисура.
Богдана грабна сабята,
па си удари татари;
изсече седем татари,
остана едно татарче,
татарче й се молеше:
- Богдано, юнак войводо!
Недей се мене погубва,
че съм едничко на майка,
па ме е дала мойка ми
младо татарче да ходя,
на паши измет да чиня.
Дето поиска Богдана,
тамо ще казна да карам. -
Покарала га Богдана,
кам това бяло Филибе,
закарала га Богдана
вов марашките механи.
Кога си хазна стовари,
то си Богдана заражда:
роди ми мъжко детенце,
със цървулците на крака,
със мустаците до уши,
със маздрачето вов ръка,
с калени стрели на рамо.
Щом се родило, продума
и на майка си казваше:
- Мамо ле, юнак войводо!
Я хайде казни да делим,
па тогаз, мамо, да идем
на Троянската планина,
тамо е за нас по-добре.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020