* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Боянки думаше:
- Бояно, буйна планино,
много си ме пъти слушала,
и сега да ме послушаш,
нещо ще да ти аз кажа!
Я хайде, сестро Боянке,
запаши сабя френгия,
затъкни тежко оръжие,
облечи руба бошняшка,
че щем, Боянко, да идем
на Рила стара планина,
царска ще хазна да мине,
хазната да бастисаме,
с имане да се навземем,
кой колко може да носи!
Боянка дума батю си:
- Брайне ле, бате Богдане,
срам ме е, бате, да кажа,
срам ме е, бате, грях ме е, -
че съм се скоро женила,
пък съм и трудна станала,
трудна ми, бате, непразна,
не мога леко да ходя
и тежко оръжие да нося,
и тънка сабя френгия,
и тънка пушка бойлия!
Богдан Боянки думаше:
- Сестрице мари, Бояно,
я върви мари, със мене,
та ми се другар намирай!
Боянка слуша Богдана,
влезе си в тъмни зимници,
облече руба юнашка,
юнашка руба бошняшка,
та че Богдана поведе
към Рила стара планина.
На планината отишли,
пътеки са овързани,
дето ще хазна да мине.
Боянка дума Богдану:
- Байне ле, бате Богдане,
ей че си иде хазната;
ако се, бате ле, наемаш
хазната да си отървеш
от тия голи татари,
татари, черни арапи,
тъй-ка си, бате, излизай!
Ако ли се не наимаш,
по-далеч да си побегнеш, -
за тебе язък ще стане!
И той си далеч побягна...
Излезе, холан, Боянка,
та и хазната превари,
извади сабя фрегнгия,
че се наляво авъртя,
че се надясно обърна;
остали, что са остали, -
едно ми черно арапче...
То се Боянки молеше:
- Бояно, буйна планино,
недей си мене затривай,
славата да ти казувам,
славата, твое юнашство,
че ми си трудна, непразна,
за много щеш се запомниш,
какъв си юнак на света!
Тя си арапче не слуша,
ами си махна, замахна,
та му главата отмахна.
Та че Богдану думаше:
- Байне ле, бате Богдане,
я води, бате, хазната,
да идем да я разделим!
Като хазната деляха,
мъжко се дете добило,
добило и продумало,
и на вуйча си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Богдане,
и мене дялба делете,
и мене сметка чинете,
че съм се мъчил, вуйчо ле,
доде се хазна превземе!
Те са и нему делили,
делили и още давали.
Та че хазната повели,
през Троян ще минат.
Всред Троян хоро играе;
хората да се не усетят,
Боянка в хоро отиде,
че се на хорото хванала,
та че хорото играла.
Стоян си хазна преведе,
да се хората не усетят...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020