* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Бояни думаше:
- Сестро Бояно, Бояно,
три годин как без теб ходим,
три пари как сме увзели
и тех сме на врачки дали,
та са ни врачки казали:
"В жена късмет сме имали,
та сме й мена вземали "
Стани, сестро, сутрин рано,
умий се и оплети се,
замеси тесто кисело,
опечи бели хлябове,
обуй гащи бошлянски,
запаши селях сегрия,
запаши сабя френгия,
наметни пушка бойлия.
Па хайде, сестро, да идем
на кръстопътища планински,
царската хазна ще мине -
девет катъри с имане,
десети катър с маргарит.
Бояна Стояну думаше:
- Не мога, брайно, не мога,
кой ден, кой час не съм добила.
Дом бе ми къща на глава,
дребна ми челяд на ръце.
Па е Бояна рано станала,
уми се и оплете се,
замеси тесто кисело,
опече бели краваи,
обу си гащи бошлянски,
запаса селяф сегрие,
запаса сабя френгия,
наметна пушка бойлия,
на планина е отишла.
Тамън метерис направи,
царска се хазна зададе.
Па си Бояна гръмнала,
баш керванджията пребила,
турско имане вземала.
Седнали делба да делят.
Мъжка се рожба добила,
добила и продумала:
- Вуйчо Стояне, Стояне,
кому дял, вуйчо, кому два,
на мама, вуйчо, три дела,
че е мама с мен бой била,
бой била, имане вземала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020