* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Гроздено, бела Гроздено!
Ходи Грозда харамлия;
ходила девет години
харамлийски бюлюкбаша
със мили брата Стояна
и с братовчеда Йована.
Грозди бракя думаше:
- Сестро Гроздено, Гроздено,
доста ходи харамлия,
да слезеш доле у полето,
да готвиш тънки дарове,
да те, сестро, ожениме,
да дом-къща намериме!
Послушала ги Гроздена,
слезнала доле у поле,
година дари готвила.
Никой ми се не наима,
да вземе бела Гроздена.
Наел се Стоян сиромах,
чужда я къща отведе,
чужда постелка легнаха.
Даде им Господ, даде им,
даде им мъжко детенце,
безцен камен, златен пръстен,
златен пръстен, люта змия, -
било дете късметлия...
Бракя й тамо пращаха:
- Що чини сестра Гроздена,
що чини, нека да дойде
да ни побиде войвода
мало и много, за година!
Грозда им оттам изпраща:
- Не мога, бракя, да дода,
мъжко ми дете на ръце!
Стоян й вели-говори:
- Кье идеш, Гроздо, кье идеш,
бракя ти са, кабил не е,
по-стари са, тгрехота е!
Послушала го Гроздена,
па стана рано, по-рано,
обаняла мъжко дете,
обаняла и успала,
ем успува, ем наръча:
- Да спиеш, дете, да спиеш,
дур до тамо да ида,
и от тамо да се върна!
Па заметна тънка пушка
и запаша остра сабя,
па си ойде у планина.
Ка я видоха бракя й,
отдалек место чинат,
църно й кебе постлаха,
младо й агне печеха,
руйно й вино точеха.
Па си е ошла Гроздена,
па на бракя говореше:
- Дремка ме е надремила,
кье легна малко да дремна!
Па легнала Гроздена,
легнала малко да преспи.
На сън й се прикажало, -
кье помине царска хазна
с девет млади хазнатари,
Гроздена да я пречека...
Па е станала Гроздена:
- Братко ле, мило братенце,
хайде да се разходиме,
къде съм мома ходила,
къде съм камен хвърляла!
По-малко се разходиха,
насреща им царска хазна
с девет млади хазнатари.
Па извадила Гроздена,
па извадила остра сабя,
та погуби девет млади,
(девет млади) хазнатари,
па си взема тежка хазна.
Разделиха тежка хазна,
па си е ошла Гроздена.
Било дете късметлия,
па купи Стоян, па купи,
купи си църни биволи,
изора нива голема,
насея бела пченица;
даде я Господ, роди се,
па даде Господ, па даде,
напуни Стоян хамбари;
па даде Господ, па даде,
па даде тежка скъпия,
котел пари - котел жито!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020