* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Тодорки думаше:
- Сестро Тодорке, Тодорке,
нещичко ще се помоля,
помоля, да ме послушаш!
Да вземеш бели чадъри,
да идеш в росно ливади!
Сестро Тодорке, Тодорке,
люта ме глава заболя,
по-върло треска отресе!
Сестро ле, сестро Тодорке,
хабер ми снощи достигна -
царска ще хазна да мине,
сестро ле, да ме послушаш,
работа да ми завършиш,
докат ме глава отболи,
докат ме треска оттресе!
Я вземи бели чадъри,
че иди в росно ливади,
разпери бели чаздъри,
набери цвете всякакво,
накичи китки смесени,
горчиво кафе да свариш...
Кат се хазната зададе,
ханатар да си поканиш,
всекиму китка да дадеш,
всекиму кафе да дадеш,
хазнатар да си залъжеш,
дорде ме глава отболи,
дорде ме треска претресе!
Дорде кафето изпият,
ето го Стоян че иде!
Извади сабя френгия;
кат се наляво завъртя,
дур се надясно обърна, -
съде Тодорка остана.
И на Тодорка думаше:
- Сестро Тодорке, Тодорке,
сядай имане да делим!
Стоян си взема един дял,
на нея дава два дяла.
Тодорка дума Стояни:
- Братко Стояне, Стояне,
ти защо даваш два дяла,
за тебе вземаш един дял?
Стоян Тодорки думаше:
- Сестро Тодорке, Тодорке,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа!
За мене вземам един дял,
за тебе давам два дяла,
защот си трудна-неволна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020