* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Богданке думаше:
- Богданке, сестро Богданке,
я хайде сестро, със нази,
със нази в Стара планина,
царска хазна ще мине -
хазнера ще си убием,
хазната ще си оберем,
султана ще си погубим,
царството ще си отървем.
Богданка дума Богдану:
- Богдане, братко, Богдане,
нал' знаеш, братко, нал' знаеш,
че аз съм трудна-неволна.
Скоро ще рожба добия,
не мога с вас да вървя,
горе в Балкана да дойда.
- Не бой се, сестро Богданке,
дето е равно ще вървиш,
нагоре аз ще те нося.
Богдан с Богданка замина.
Стигнали горе в Балкана,
дето хазната ще мине.
Тамън двама пристигнали
и хазната се задала.
Всички юнаци мерили,
мерили, не улучили.
Най-подир стреля Богданка,
право хазнера умерва,
умерва и го убива.
Докат хазната обрали,
Богданка рожба родила.
Мъжката рожба продума
- Вуйчо ле, вуйчо Богдане,
мама си уби хазнера.
Кога парите делите
на мама дайте два дяла,
че мене да си отгледа.
Да расна да си порасна
и голям юнак да стана.
Тогаз ще, вуйчо, да ида
султана да си убия,
царството да си освободя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020