* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Излязъл беше Никола,
Никола Никополския
сам хайдутство да прави.
девет години той ходил,
но нищо не е спечелил.
Но като го чули
бенибулските юнаци
Никополските баш хайдути.
Събрали се и говорили
да идат да го убият,
печалбата да му вземат.
Че той бил девет години
сам си е спечелил
и много пари ще има.
Решили и са отишли.
Че са Никола хванали
и на Никола думаха:
"Давай, Николо, и на нас
от това що си спечелил
за цели девет години".
Никола им се молеше:
" Пуснете ме братя юнаци
ако ми вие вярвате
аз нямам никаква печалба.
Тази вечер хабер аз имам
царска ще хазна мине,
хазната да си оберем.
Но те му не повярваха,
че му ръцете вързаха
и че го много мъчиха.
Никола дума, продума:
"Аз нямам пари да ви дам
я ми ръцете отвържете
да се на дърво покача
високо да се провикна.
Дано ме чуе Петкана
да дойде да ми помогне
хазната да си оберем."
Че го хайдути пуснаха.
Той се на дърво покачил
и ми се силно провикнал:
"Къде си сестро да дойдеш,
че ми живота отива ."
Нали го Петкана чула
ала тежка бременна.
Как тя да се открадне
от свекър и от свекърва?
Но се най-после решава.
Облече дрехи юнашки,
запаса сабя френчия,
извади лека кобилка
и при Никола отива.
Той и от далече викна:
"Побързай, сестро Петкано!"
Тъкмо го хайдути смъкнали
и пак го за пари мъчили.
Като я видяли хайдути
търтили да си избягат,
но тя ги силтно гонеше,
където ги стигне оставяше.
Само и девет останали
клето я сърце заболя.
Тя се от пътя отбила
и мъжка рожба добила,
на земята го оставила
и другите девет затрила
дорде се с тях разправи
ето се хазна зададе.
Петкана хазната пречака
в търпаците закрита.
Като хазната премина
най-напред вървми хазнатар.
Петкана с пушка гръмнала
и си хазнатар убила.
Тогава се със сабя спуснала,
половината ги избила,
половината избягали
и хазната оставили.
Девет катър с имане,
че ги Петкана поведе
и при Никола заведе
и на Никола думаше:
"Видяли братко, Николе, печели".
Тогава й на ум хрумнало,
където е рожба добила.
Отиде и го намери,
турски на крака седнал,
сухи си клечки трошеше.
Тя го в скута си повила
и се на коня качила
и си в къщи отиде,
и пак я никой не усети.
Легна луфуса да лежи
когато се баба събуди
почна детето да милва:
- Ох, бабино, мило внученце!
Нека ми баба да съмне
баба ще му прави къдене,
къдене още понуди.
Но се детенце обади:
- Аз съм се кадил, понудил,
в Рила Стара планина.
Но нека, бабо, да съмне,
че ще при вуйчо да идем
дялба да си разделим
нощесната, бабо, печалба
дето с мама спечелихме.
Кога се било съмнало
при Никола са отишли
и му детенце думаше:
- Я давай, вуйчо, я давай
нощесната, вуйчо, печалба
дето я с мама вземахма.
Че хайдути не те заклаха,
но аз ще те да погубя.
Че си Никола извади
девет товара имане,
на три го дяла направи,
че си Петкана поведе
шест ми катъра с имане
и в тях си отиде
и на Никола думаше:
- Хайде се прибери Никола,
у вас да си отидеш
от тебе хайдутин не става.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020