* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Царя се, холан, окая:
"Толкоз юнаци да имам.
Ни един се не нае
да си хазната поведе."
Най се е наело, наело
едно ми малко момченце
на седем-осем години
да си хазната поведе.
Право на коня стоеше,
тънка си сабя въртеше,
на гората върхо сечеше.
И то се ясно провикна:
"Хей, язък, Боже, хей язък!
Толкоз си пътя извървях,
нийде си ниой не срещнах!"
Зачул го е вуйчо му Вълко
със седем-осем левенти,
със седемдесет юнака.
И той на пътя излече
и на момче на път превари.
Като ги видя момченце
остра си сабя завъртя -
като се наляво завъртя,
дор се надясно обърне -
остана момче и вуйчо му,
и то вуйчо ле думаше:
"Знаеш ли, вуйчо, помниш ли
кога майка с вас ходеше,
кога се дялба деляхте -
на нея малко давахте?
Дали да те жив оставя
или да ти глава взема?"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020