* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Чавдара, Чавдар войвода!
Чавдара хабер проводи
до черна грозна Гроздана:
- Де да е Грозна, да дойде,
да дойде, нещо да н' стори,
че са юнаци оголели,
оголели, още обосели!
Гроздана хабер отвръща:
- Не мога, Чавдар, да дойда,
че аз съм жена товарна, -
не мога пътя да вървя,
не мога коня да яздя!
Чавдара хабер отвръща:
- По-малко пътя ще вървиш,
помного коня ще яздиш,
и пак при нас ще дойдеш!
Гроздана провлазя
у тъмно яхъре,
извадя коня хранена,
сресва го и го отрепва,
и се на коня възкачва.
По-много й коня яздила,
по-малко й пътя вървяла,
че при Чавдара отива.
Кат' при юнаци отива
и се юнаци много зарадват;
седнали, нахранили се,
легнали да си починат
и са сладко заспали.
Кат' се хазната задала,
никой си хазна не угади.
Малко е момче ходило,
ходило, та я водило,
право на коня седеше
и с тънка свирка свиреше.
На гора листе опадало,
на поле трева изсъхнало.
Че става грона Гроздана,
че си на пътя излиа
и си хазната преваря.
Гроздана на момче думаше:
- Момче ле, ярманлийче ле,
откъде си, накъде си,
от кой си пусти вилает?
Момче тихо отговаря:
- Вуйчо ми й Чавдар войвода,
леля ми й грозна Гроздана,
аз вилает не помня...
Гроздана го й съжалила и му рекла:
- Халал да ти е хазната!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020