* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Замръкнал ми е Никола
в пуста Борванска могила.
Дето си, мале, замръкна -
буен си огън накладе
топла вечера да сготви.
Там го хайдуци хванале -
черни му върви развиле,
опак му ръце вързале.
Никола дума-говори:
- Я чуйте, млади юнаци,
я чуйте какво ще ви кажа -
я ми ръце отвържете,
па ми краката вържете,
па си идете, идете
в пуста Борванска могила
на моите вити кошари,
от десна страна под наслон
тама ми има кабура
и във кабура - цафара,
та ми ге тук донесете
да ви засвира, посвира
как жали майка за вази
и сестра, море, за мене.
Па идат млади хайдуци
на негови вити кошари
та му кабура донесли
и у кабура - цафара.
Като Никола засвири
цафара му дума-говори:
- Сестро Богдано, Богдано,
дек да си, сестро, да чуеш,
да чуеш, сестро, да дойдеш!
Три пъти си ме оттъминяла
и сега да ме, сестро, оттъмнеш.
Доде си Никола свиреше,
във село седенкя сбирая.
Сите се моми събраха,
само Богдана немаше.
Моми си думат - говорат:
- Стрино Петрано, Петрано,
я викни мома Богдана,
по-малко прежда да преде,
повече песен да пее.
Та си Богдана викнале.
Кога е навънка изскочила,
та на седенкя да иде,
братова цафара дочула,
па си е рекла Богдана:
- Стрино Петрано, Петрано,
я иди, стрино, напреде,
а я ще се назаде повърна,
че съм си, стрино, забраила
на вретеното прешлена.
Че се Богдана назад повърна,
съблече руба моминска,
облече руба хайдушка
па влезна в тъмни яхъри,
изведе конче хранено
и си кончето възседна.
Минала поле широко,
настала гора зелена,
гората - гъста, не мож да мине.
Богдана викна, та се провикна:
- Горо ле, горо, горо зелена,
я ми се, горо, бързо поклони,
че ако не сториш, какво ти думам -
из корен ще те, горо, изскуба,
със вършето ще те посада!
Гора се бързо Богдани поклони.
Дорде се гора ниско кланяше
Богдана си е стигнала
пуста Борванска могила,
брата си вързан заварила,
хайдуци седят въз него.
Богдана на хайдуци говори:
- Айдуци, братя да сте ми,
от снощи съм вазе задирила,
я легнете да подремнеме,
лесно ще работа да свършиме.
Хайдуци легнали, заспали.
Богдана си брата отвързала,
па се завъртя налево,
па се обърна надесно -
на синките глави отреза,
брат си от хайдуци оттъмна.
Па се назаде върнала,
та си на седенкя отишла -
прела Богдана, моми надпрела,
пела Богдана, моми надпела.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020