* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Иван си Ради думаше:
- Хайде, Раде, да идем
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
при хайдушкото кладенче,
да идем, сестро, да вардим,
царска ще хазна да мине,
да вардим да я оберем.
Царската хазна ще мине,
със даванадесет шегърта,
със дванайсет ратаи.
Радка Ивану думаше:
- Не смея, байо, да тръгна,
и я съм трудна-дебела.
Иван си Радке думаше:
- Я хайде, Радке, не бой се,
ако се дете добие,
моя ти пояс злат повой,
моята аба пелена.
Радка брату си послуша,
тръгнала та си отишли.
Вървели, що са вървели,
на планина са излезли,
на хайдушката равнина,
при хайдушкото кладенче.
Седнали да си починат,
студена вода да пият,
Иван си назад погледнал,
че ми хазна заказа.
Иван на Радка продумал:
- Стягай се, Радке, стягай се,
че ми се хазната показа.
Край хазна са си отишли,
Радка си сабя извади
па се наляво завъртя.
Доде се възви надесно,
едно ратайче остана
и то си Радка молеше:
- Саде мене, Радке, остави,
че съм си един на майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020