* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Богдане, Кара-Богдане!
Пил Богдан вино червено
на Стамбол, на Ени кула,
на войводово коляно.
Войводица го питаше:
- Богдане, Кара-Богдане,
право ще да те попитам,
и ти право да ми кажеш!
Откак си тръгнал по хайдутлук,
колко си бащи почернил,
колко си майки разплакал?
Богдан войводици ле думаше:
- Войводице ле, невясто,
ти си ме право попита,
и аз право ще ти кажа.
Първо като си тръгнахме,
първо на Велики четвъртък,
вяра си клетва правихме -
когото на път срещнеме,
на кол да го набием,
с кръвта му да се комкаме.
Ние си срещба срещнахме
нашата сестра Петкана
със мъжко дете на ръце,
със вакъл овчар напреде.
Юнака да си заколим -
майка не ще го забрави,
булка не ще го прежали;
булката да кайдисаме -
юнак не ще ги прежали,
майка ги не ще забрави!
Ай да им вземем детето.
Та им отвзехме детето,
в буен го огън хвърлихме.
Баща му си накарахме
с меден кавал да свири
и шиша на огън да върти.
Булката си накарахме
из гора съчки да сбира
и лична песен да пее.
- Каква й беше песента,
Богдане, Кара-Богдане?
- На вуйча си кръстено,
на Великден облечено,
на Гергьовден опечено!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020