* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Богдан войвода думаше:
- Богдане, Богданчо,
ще те нещо попитам,
право ти да ми кажеш!
От кога тръгна и ти с хайдути,
с хайдути и с арнаути?
- Аз им бях войводата,
че се събрахме, набрахме
на Ирин-Пирин планина
и се клетва заклехме -
който стигнем и срещнем,
жив няма да го пуснем,
сабите си да покървим.
И тръгнахме към гората,
аз ги наред наредих,
кой на път, кой у гората.
Най-напред идат кака и свако.
Кака си мъжка рожба държеше,
на детето името - Богданчо...
Свако да заколим - кака сама ще остане,
кака да заколим - свако сам ще остане.
Най си Богданчо поисках:
"Дай ми, како, Богданчо,
вуйчо да му се порадва!"
Не му се вуйчо порадва,
а му главата отряза.
Свако наредихме
дърва и бурян да бере;
кака наредихме
големи огньови да стъкне,
Богданчо на шиш да пече.
"Печи се, Богданчо, печи -
вуйчо ти го достраша,
кат си му взел името,
да не му вземеш
толнента и байраку!..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020