* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Е бре, Димо, Кара-Димо!
Кара-Димо вино пие
и люта бела ракия.
Пил е и не се упил.
Вяхна коня Юдинска,
помина мостове Юдински;
на мосто срете Кара-Димо
стара Юда Самовила,
та му вели-говори:
- Варай, Димо, Кара-Димо!
Аз кье те нещо да питам,
право, верно да ми кажеш.
- Питай, стара Юдо,
ако зная, кье ти кажа,
ако не знам, що кье кажа!
- Варай, Димо, Кара-Димо!
Колко си майка разплакал,
колко си села запалил?
- Варай, Юдо Самовило!
Никак съм село не запалил,
една съм майка изгорел.
Едно си синче имаше,
ем го фатих, ем заклах,
татко му кладо фурна да пали,
да пали, гиди, да свири,
майка му кладо да пее.
Изкарах го, гиди, от фурната,
ем го кладох, гиди, да ядат,
да ядат, гиди, да пеят.
Тие некет да го ядат,
я ази зуби им кърцнах,
кърцнах, гиди, прогледнах.
- Хайде со здравие, Димо,
да си отиваш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020