Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Събрали са се, набрали,
бре, ловешките кадийе,
та да си съдят Ахмеда,
Ахмеда, баш байрактарин.
Кадийе думат Ахмеду:
- Ахмеде, байрактарину.
Колко си майки разплакал,
колко невести разженил,
и колко дребни дечица
оставил клети сираци,
и колко клети вдовици?
Ахмед си им думаше:
- Кадийе, млади мюфтийе,
много съм майки разплакал,
много съм булки разженил,
много ми дребни дечица,
и много клети вдовици.
Много съм души изморил,
много съм пари спечалил,
човека имах за муха,
колко повече утрепвах,
сърцето ми се радваше.
Скоро еднаго утрепаха.
Сърцето ми жалее.
Той беше един у майка,
един бе, още годен бе;
милно се мене молеше:
- Ахмеде, баш байрактарин,
пожалеи клето сираче,
що храни майка и сестра;
мама ме не е видяла,
цели ми девет години,
дене и ноще тъгува,
и плаче мама за мене,
а клетата ми сестрица
се жали клета за мене, -
пусти ме майка да видя!
Вземи ми жълти жълтици,
пусти ме сестра да видя!
Вземи ми кара-грошове,
знаеш ли майка как жали,
как жали и как милее,
как гние и как копнее:
Как гори цвете за вода,
тъй гори майка за сина,
как тлее сухо сухарче,
тъй тлее сестра за брата.
А азе си го не слушах,
и му главата отрязах.
Като му падна главица,
тя си ми тихо продума:
- Проклета да е таз майка,
дето е тебе родила,
родила, милост не дала,
и за теб милост да нема!
Па на майка си думаше:
- Майно ле, мила майчице.
Ела тук мене да видиш,
вов черни кърви обляно,
и с клето сърце премряло.
Защо ли си ме доила,
защо ли са ме хранила!
Като си това изрече,
и сеймене ме хванаха,
назад ми ръце везаха,
и букаи ми турнаха.
Кадийе, млади мюфтийе,
съдете, какво съдите,
и пешин вази си съдете,
вие сте с мене ортаци.
Главата да ми вземете,
на Стамбол не пращайте,
че щат и вазе доведат,
на Стамбол да ви обесят.
Та па си дошли джелати
и му главата увзели.

 


Копривщица, Пирдопско; зап. Л. Каравелов (Каравелов-Лавров 1905, № 113; =Славейков-КП 1941, № 221, =Славейков-КП 1995, № 225, с поправки; =Осинин-Заплакала 1939, № 14; =Осинин-Заплакала 1947, № 9 - "Ахмед байрактар", с поправки; =БНТ 2/1961, с. 372 - "Ловешки кадии и Ахмед").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020