* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

- Богдане, море, Богдане,
нещо сакам да те прашам,
ама право да ми кажеш,
не мой нещо да ме лъжеш!
Като ходих харамия,
харамия по сва земя,
по сва земя Румелия,
и по горна, и по долна,
и по средна Румелия,
много ли си зулум учинихте,
много ли бащи оскърбихте,
много ли майки разплакахте,
много ли бракя разделихте,
много ли сестри разплакахте?
Богдан му вели-говори:
- Войводо, мили войводо,
прашаш ли ме, право че ти кажа.
Спаднахме в село големо,
влезнахме в къща богата,
там найдох дете маленко,
маленко дете, галено.
Живо на ръжен наденах,
живо на огън опекох;
накарах баща да връти,
накарах майка да пръска,
накарах бракя да свирят,
накарах сестри да играт,
накарах снахи да поят.
Дете от огън продума:
- Тате ле, мили татице,
търгни ме, тате, от огън -
изгоре ми бело лице!
Баща му вели-говори:
- Найдене, сине мъничък,
това не сме се надале,
не смея, синко, не мога -
турци са клети, проклети,
турци са от друга вяра!
Дете от огън продума:
- Мале ле, мила майчице,
търгни ме, мале, от огън -
изгореха ми очите!
Майкя му вели-говори:
- Найдене, сине мъничък,
това не сме се надале,
не смея, синко, не мога -
турци са клети, проклети,
турци са от друга вяра!
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020