* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Пил Богдан вино червено,
на войводино коляно,
войводица го питаше:
- Холан, Богдане, Богдане,
нещичко ще те попитам,
ти мена право да кажеш,
да кажеш, да ме не лъжеш.
Откак си тръгнал с хайдути,
колко си майки разплакал,
колко си дъщи почернил.
Богдан войводица дума:
- Като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Както съм тръгнал с хайдути,
девет съм майки разплакал,
девет съм дъщи почернил.
Най-напред като тръгнахме,
вярна си дума думахме,
когото на път да срещнем,
ще му главата вземеме,
с кръвта му да се комкаме,
с месото да се нахраним,
зам да на куршум не стигне,
зам да на сабя не лови.
Като из пътя вървяхме,
на пътя среща срещнахме
кака и свако двамата
с мъжка рожба в ръце.
Ние се чудим и маем,
ако кака кайдисаме,
свако без кака не може,
ако свако кайдисаме,
кака без свако не може,
а че на после намислихме
да им детето вземеме,
да му главата вземеме,
с кръвта му да се комкаме,
с месото му да се нахраним.
Свако дървата сбираше
и си огъня кладеше,
кака ми шиша въртеше
и песен тя ни пееше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020