* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Богдан по двори ходеше,
Рила планина гледаше
и на планина думаше:
- Де-гиди, Рила планина,
карай ми върше нагоре
и свивай клони надоле,
лятос ще при теб да дойда
със седемдесет дружина,
със седемдесет и седем!
Кат го зачула майка му,
мама Богдану думаше:
- Сино Богдане, Богдане,
като си толкоз харамли,
колко си майки разплакал
и колко бащи разтъжил,
колко си сести порушил
и колко братя погубил,
и колко булки поробил,
колко къщи подпалил
и колко нови зимника?
Богдан майка си думаше:
- Майко ле, милничка мамо,
когато ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа:
девет съм майки разплакал,
девет съм бащи разтъжил
и девет братя погубил,
и девет сестри порушил,
и девет булки поробил,
девет къщи подкопал
и девет нови зимника,
нищо си, мамо, не найдех,
кога десети зимника,
вътре си, мамо, намерих,
тънко високо юначе,
с млада невеста лежеха,
домеж тях мъжко детенце.
Ази го на шиш нанизах,
живо го в огън припеках,
я па баща му накарах
със меден кавал да свири,
я па майка му накарах
на кавал да му оглаша.
Детенце от шиш продума:
- Байе харамли, ярямли,
често ми шиша превъртай,
тънка ми снага изгоря,
тънки вежди притляха,
черни очи изгоряха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020