* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Пил Богдан вино червено
на войводово коляно.
Войводица му думаше:
- Богдане, Кара-Богдане,
като из гора тръгнем,
верничко ще се здумаме
с нашата вярна дружина.
Когото по път срещнем,
жив няма да го подминем,
главата му ще вземем,
с кръвта му ще се комкаме,
на Великия четвъртък
и на Разпетия петък.
Че из гора тръгнали,
по пътя срещка срещнали,
Богданова сестра по-малка,
с мъжка рожба в ръцете,
с мъжка рожба, Богданчо,
дето на вуйчо си кръстено.
Като ги видя млад Богдан,
потроши ръце като лед,
порони сълзи като дъжд.
Богдан си сестру думаше:
- Сестро Марийке, по-малка,
вярна си дума здумахме,
с моята вярна дружина,
като из гората тръгнем,
когото по път срещнем,
жив няма да го разминем,
главата ще му вземем,
с кръвта му ще се комкаме
на Великия четвъртък
и на Разпетия петък.
Подай си, сестро, детето,
детето, малък Богданчо,
дето е кръстен на мене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020